Friday, April 8, 2016

The Throne of Glass Book Tag

 Здравейте, деца мои и другите ми деца, които са по-големи от мен, днес съм се появила с пост, с който си противореча адски много, тъй като ако някои от вас всъщност се интересуват от блога ми и мен самата, знаят, че съм казвала, че мразя тагове. Но чуйте ме, изслушайте ме: всичко си има изключения. Така че, намерих таг, който успя да ми привлече вниманието и бях като "нека покажа на всички как не си държа на думата". Нека започнем: 
Тагът е създаден от Alexa Loves Books и So Obsessed With, а мен никой не ме тагна, но аз тагвам МишЛин, Нора и Юли.

Лизандра: книга с променена корица, която си заобичал 
 Виждали ли сте колко много корици само на английски има "Мъглороден"? My point is, прекрасни са, обичам ги. Също така и промяната в кориците на "Anna and the French Kiss", които минаха от "eh" на "EEEHHHH". 





 Абраксос: книга, която е по-хубава отвътре, отколкото изглежда отвън
 Цялата поредица "Академия за вампири", която ми е една от любимите, но признавам, че кориците на всяка една от книгите са ужасни. Макар че и те получиха промяна, но не съм кой знае колко доволна и от новите корици. Игнорирайте как изглеждат, защото книгите си заслужават. 
 И трилогията "Скъпоценни камъни", която не обичам толкова много, но беше приятна и лека за четене и бих я препоръчала на хора. Обаче мразя корици с хора на тях с изключение на корици подобни на "The Raven Boys", "Мъглороден", "The Unbecoming of Mara Dyer". 

Ерилия: поредица с велик world-building
 Без капка съмнение, "Мъглороден". World-building и "character-building" е това, в което Брандън Сандерсън го бива и доста пъти съм казвала, че е създал великолепен и отличен свят и магическа система в своята трилогия. Също така книгите от света на диска на Сър Тери Пратчет, на който толкова много се възхищавам. И колкото и да не ми допадаха книгите, светът на долноземците и нефилимите на Касандра Клеър в нейните книги за ловците на сенки. В девети клас изпитвах изгаряща омраза към тези книги, поради малко лични причини и заради обкръжението ми. Но наистина обичах "Адските устройства" и съм се решила да им дам втори шанс, като препрочета трилогията и продължа да чета "Реликвите на смъртните", тъй като останах на третата. 

Рифтхолд: книга, която съчетава жанрове
 Ох, главоболието, наречено "Кралицата на Тиърлинг", която намразих още от началото, причините, за което може да прочете в дискусията ми тук. Просто това, което авторката е искала да постигне не се е получило и вместо това е издала една помия. 

Дамарис: книга базирана на/вдъхновена от мит/легенда
 Ами, очевидно почти всичко, което Чичо Рик пише и издава, тъй като има страст към митове и легенди мъжа. "Лунните хроники" броят ли се? Защото са "преразказ" на така известните ни приказки за Пепеляшка, Червената шапчица, Рапунцел и Снежанка. Както и "Двор от рози и бодли" и "Гневът и зората". 

Калтейн Ромпие: книга с неочакван обрат
 "Знакът на Атина" с буквално своя ужасен "cliffhanger", if you know what I mean. "Последната империя", чийто обрат прочетох в час по математика и почти заплаках. Нека не забравяме и обратът с Дмитри в "Академия за вампири", който не помня в коя книга беше, защото вече ми се сливат в главата. 

Асасинската крепост: книга с ненадежден разказвач
 Мара от "The Unbecoming of Mara Dyer", за която знаем, че има психични проблеми, заради които не е сигурно, че това, което вижда и ни разказва е това, което се случва. 

Астерин Черноклюна: книга, която има squad goals
 "Знакът на Атина", вече когато всички се събират заедно. Ако масите не бяха разпределени по богове в гръцкия лагер, седемте героя щяха да седят на масичката на популярните. Също така и групичката ми от сладури крадци и разбойници от "Мъглороден", но в първата книга. Искам да съм с тях преди краят на първата книга. Твърде често ли отговарям с "Мъглороден"?

Терасен: книга, която те кара да се чувстваш сякаш си у дома 
 "НОЩНИЯТ ЦИРК", за която не по-малко от 10 пъти съм казвала, че е като чаша с топъл шоколад, че направо се чувствам удобно, докато мисля за нея. Докато я четях, изпитвах едно такова меко, топло чувство. Ревюто ми за нея тук. 

Елин Ашривер Галатиниус: книга със силата да те унищожи
 Ако сте прочели последния ми пост, знаете, че това е "Гневът и зората", заради която се чувствам сякаш горя. И интересен факт: вечерта, в която я свърших, успях да заспя максимум за 1 час и вечерта след като написах ревюто си за нея, не спах и 1 минутка. 

Манон Черноклюна: книга, която те е изплашила
 "Тайната история" и "Щиглецът", тъй като и двете са ужасно сложни книги, ангажиращи и доста дълги. Но след като лятото започнах да чета "Тайната история", видях, че не е толкова трудна за четене, отколкото просто изисква всяка секунда от вниманието ти, тъй като ако пропуснеш и една дума, цялото изречение губи смисъл. При Дона Тарт няма излишни думи, всичко си е на мястото, създавайкки шедьоври. 

Роуан Уайтторн: книга, която те кара да припадаш (swoon, за да разберете какво се има предвид)
 Ъмм, не мога да се сетя за книга, която ме е накарала да се чувствам така, както се приема swoon, но "Братството на черния кинжал" доста се доближи до това чувство. Ревюто за нея тук. 

Каол Уестфол: Книга, която те е предизвикала да погледнеш на нещата по друг начин
 Всъщност, беше точно "Стъкленият трон", тъй като младежкият ми мозък мислеше, че момичетата, които са асасини и са badass не могат да носят рокли и да са милички и сладички, но boy, was i wrong and deluded. Вече си осъзнавам, че няма само няколко вида момичета, всички сме различни и в това ни е хубавото на човеците, и предпочитам героите ми да не са one-dimensional, и най-вече да са асасини, които носят рокли и корони от цветя, плс. 

Лапичка: книга, която получи за подарък
 "Тъмна любов", "Ерагон", "Анна в рокля от кръв", "Сплавта на закона" са тези, за които се сещам в момента, тъй като последно тях получих като подарък за рождения си ден миналата година. Обичам книги за подарък, дайте ми още. 

Окото на Елена: книга, която намери точно, когато се нуждаеше от нея
 "Гневът и зората"!!! Не е тя книгата, която ме изкара от дългия ми застой, но със сигурност е книгата, която ме надъха да чета повече. Разбрахте ли вече колко много я обичам? Много. 

No comments:

Post a Comment