Tuesday, April 19, 2016

Непрочетени книги #2

 Бях на косъм от това да се откажа да напиша този пост, защото сърцето ми крещеше просто да отсъствам от блога си пак със седмици, тъй като буук блогър сферата вече не е толкова enjoyable за мен, mainly заради новостите. Но все пак реших да се накарам да пусна нещо. 
 So, както се разбира от заглавието, това е вторият ми такъв пост, за първия кликнете тук. Младото ми мозъче по онова време мислеше, че притежавам ужасно много непрочетени книги and oh, how the tables have turned. Днес се явявам пред вас с около 105 непрочетени книги, които може би (със сигурност) ще останат такива. Днешният пост ще е mainly pictures, така че се надявам да ви харесат: 


 Тези исках да ги сложа първи, защото исках да обясня защо изобщо ги слагам при положение, че съм чела "Мъглороден" и постоянно говоря за трилогията. Listen, да, чела съм "Мъглороден", но никога не съм ги чела на английски, right? Затова й тези влизат при непрочетените ми книги. :д


 Да, срам и позор за семейството, но никога не съм чела "Властелинът на пръстените", макар че ги бях започнала по едно време. 


 А блогър, защото отказва да се смили над мен и да ми помогне с нещо веднъж в живота ми, тази снимка ще я гледате така. 



 Първата, "Името на вятъра" ми отне повече от месец и ме е страх да започна и втората част, която е разделена на два тома при нас. 


 "Пустинно копие" не мисля, че някога изобщо ще я прочета, освен ако препрочета първата книга и я харесам. "Вечна любов" съм я чела на английски преди дълго време, но прескачайки доста редове, така че я броя за непрочетена. И "Полудив" я започнах 2 пъти, но и двата пъти не успя да ми грабне интереса. 


 И двете ми се струват като доста интересни книги, обаче просто в момента нямам никакво желание да ги прочета. 




 "Елмазеният дворец" я купих единствено заради корицата, но книгата не ми допадна никак и я оставих, а "Въглен в пепелта" нямам търпение да я прочета, колкото може по-скоро. 



 За "Стъкленият меч" не съм толкова развълнувана, колкото бях, когато я купувах, заради ревютата на всички, в които се казва, че книгата ги е разочаровала, но все пак ще се постарая скоро да я прочета, тъй като "Алена кралица" я обичам доста. А "Не пускай ножа" не можах да я довърша, останах по средата. 



 "Балада" и "Ридание" не ги купих, защото много ме интересуваха, а само защото бяха на намаление и исках да притежавам книги. 


 "Ерагон" я получих като подарък за рождения ден, а другите си ги купих, защото искам да притежавам всички книжки от тази колекция (??). :д




 "Сянка и кост" си я взех от Турция, защото исках да прочета някоя книга на турски. 




 Тази книжка всъщност я бях купила с желание, но като я почнах не ми остана никакво желание да я продължа и вече от повече от година се чудя дали да я дам на някого. 



 И "Тайната история" съм я започвала, както много други книги, и "Щиглецът", но не знам защо не ги довърших. Може би ме беше страх да ги прочета at the time, но това лято I want to take care of them. 







 Да, третата я имам в три издания...


 И тъй като към края ми омръзна да свалям и подреждам всички книги, реших останалите просто да ги снимам, както са на рафта и със звездички съм отбелязала непрочетените:



 And all of them together:




 Also, защото просто трябваше отново да подредя рафтовете си накрая, ето ви и снимки на тях: 




Friday, April 8, 2016

The Throne of Glass Book Tag

 Здравейте, деца мои и другите ми деца, които са по-големи от мен, днес съм се появила с пост, с който си противореча адски много, тъй като ако някои от вас всъщност се интересуват от блога ми и мен самата, знаят, че съм казвала, че мразя тагове. Но чуйте ме, изслушайте ме: всичко си има изключения. Така че, намерих таг, който успя да ми привлече вниманието и бях като "нека покажа на всички как не си държа на думата". Нека започнем: 
Тагът е създаден от Alexa Loves Books и So Obsessed With, а мен никой не ме тагна, но аз тагвам МишЛин, Нора и Юли.

Лизандра: книга с променена корица, която си заобичал 
 Виждали ли сте колко много корици само на английски има "Мъглороден"? My point is, прекрасни са, обичам ги. Също така и промяната в кориците на "Anna and the French Kiss", които минаха от "eh" на "EEEHHHH". 





 Абраксос: книга, която е по-хубава отвътре, отколкото изглежда отвън
 Цялата поредица "Академия за вампири", която ми е една от любимите, но признавам, че кориците на всяка една от книгите са ужасни. Макар че и те получиха промяна, но не съм кой знае колко доволна и от новите корици. Игнорирайте как изглеждат, защото книгите си заслужават. 
 И трилогията "Скъпоценни камъни", която не обичам толкова много, но беше приятна и лека за четене и бих я препоръчала на хора. Обаче мразя корици с хора на тях с изключение на корици подобни на "The Raven Boys", "Мъглороден", "The Unbecoming of Mara Dyer". 

Ерилия: поредица с велик world-building
 Без капка съмнение, "Мъглороден". World-building и "character-building" е това, в което Брандън Сандерсън го бива и доста пъти съм казвала, че е създал великолепен и отличен свят и магическа система в своята трилогия. Също така книгите от света на диска на Сър Тери Пратчет, на който толкова много се възхищавам. И колкото и да не ми допадаха книгите, светът на долноземците и нефилимите на Касандра Клеър в нейните книги за ловците на сенки. В девети клас изпитвах изгаряща омраза към тези книги, поради малко лични причини и заради обкръжението ми. Но наистина обичах "Адските устройства" и съм се решила да им дам втори шанс, като препрочета трилогията и продължа да чета "Реликвите на смъртните", тъй като останах на третата. 

Рифтхолд: книга, която съчетава жанрове
 Ох, главоболието, наречено "Кралицата на Тиърлинг", която намразих още от началото, причините, за което може да прочете в дискусията ми тук. Просто това, което авторката е искала да постигне не се е получило и вместо това е издала една помия. 

Дамарис: книга базирана на/вдъхновена от мит/легенда
 Ами, очевидно почти всичко, което Чичо Рик пише и издава, тъй като има страст към митове и легенди мъжа. "Лунните хроники" броят ли се? Защото са "преразказ" на така известните ни приказки за Пепеляшка, Червената шапчица, Рапунцел и Снежанка. Както и "Двор от рози и бодли" и "Гневът и зората". 

Калтейн Ромпие: книга с неочакван обрат
 "Знакът на Атина" с буквално своя ужасен "cliffhanger", if you know what I mean. "Последната империя", чийто обрат прочетох в час по математика и почти заплаках. Нека не забравяме и обратът с Дмитри в "Академия за вампири", който не помня в коя книга беше, защото вече ми се сливат в главата. 

Асасинската крепост: книга с ненадежден разказвач
 Мара от "The Unbecoming of Mara Dyer", за която знаем, че има психични проблеми, заради които не е сигурно, че това, което вижда и ни разказва е това, което се случва. 

Астерин Черноклюна: книга, която има squad goals
 "Знакът на Атина", вече когато всички се събират заедно. Ако масите не бяха разпределени по богове в гръцкия лагер, седемте героя щяха да седят на масичката на популярните. Също така и групичката ми от сладури крадци и разбойници от "Мъглороден", но в първата книга. Искам да съм с тях преди краят на първата книга. Твърде често ли отговарям с "Мъглороден"?

Терасен: книга, която те кара да се чувстваш сякаш си у дома 
 "НОЩНИЯТ ЦИРК", за която не по-малко от 10 пъти съм казвала, че е като чаша с топъл шоколад, че направо се чувствам удобно, докато мисля за нея. Докато я четях, изпитвах едно такова меко, топло чувство. Ревюто ми за нея тук. 

Елин Ашривер Галатиниус: книга със силата да те унищожи
 Ако сте прочели последния ми пост, знаете, че това е "Гневът и зората", заради която се чувствам сякаш горя. И интересен факт: вечерта, в която я свърших, успях да заспя максимум за 1 час и вечерта след като написах ревюто си за нея, не спах и 1 минутка. 

Манон Черноклюна: книга, която те е изплашила
 "Тайната история" и "Щиглецът", тъй като и двете са ужасно сложни книги, ангажиращи и доста дълги. Но след като лятото започнах да чета "Тайната история", видях, че не е толкова трудна за четене, отколкото просто изисква всяка секунда от вниманието ти, тъй като ако пропуснеш и една дума, цялото изречение губи смисъл. При Дона Тарт няма излишни думи, всичко си е на мястото, създавайкки шедьоври. 

Роуан Уайтторн: книга, която те кара да припадаш (swoon, за да разберете какво се има предвид)
 Ъмм, не мога да се сетя за книга, която ме е накарала да се чувствам така, както се приема swoon, но "Братството на черния кинжал" доста се доближи до това чувство. Ревюто за нея тук. 

Каол Уестфол: Книга, която те е предизвикала да погледнеш на нещата по друг начин
 Всъщност, беше точно "Стъкленият трон", тъй като младежкият ми мозък мислеше, че момичетата, които са асасини и са badass не могат да носят рокли и да са милички и сладички, но boy, was i wrong and deluded. Вече си осъзнавам, че няма само няколко вида момичета, всички сме различни и в това ни е хубавото на човеците, и предпочитам героите ми да не са one-dimensional, и най-вече да са асасини, които носят рокли и корони от цветя, плс. 

Лапичка: книга, която получи за подарък
 "Тъмна любов", "Ерагон", "Анна в рокля от кръв", "Сплавта на закона" са тези, за които се сещам в момента, тъй като последно тях получих като подарък за рождения си ден миналата година. Обичам книги за подарък, дайте ми още. 

Окото на Елена: книга, която намери точно, когато се нуждаеше от нея
 "Гневът и зората"!!! Не е тя книгата, която ме изкара от дългия ми застой, но със сигурност е книгата, която ме надъха да чета повече. Разбрахте ли вече колко много я обичам? Много. 

Wednesday, April 6, 2016

"Гневът и зората" на Рене Ахдие (или "Болка и ще те хвърля през прозореца")

 Шахризад е просто едно момиче. Момиче, което е готово да пожертва своя живот, само за да може да отмъсти за своята най-добра приятелка, която е загубила живота си поради причина, която никой освен халифът на Хорасан и най-приближените му не знаят. Загубила е живота си, както дузини други момичета, с пристигането на зората. Шахризад е готова на всяка цена да постави край на убийствата и да унищожи чудовището, което е причината за тях.
 Халид е просто едно момче. Халиф на Хорасан само на 18 годишна възраст, владетел на владетелите. Той е принуден да се жени всяка вечер за момиче, което не познава, и е задължен да я убива всяка сутрин. Изпълнението на тази непосилна задача го превръща в тих, жесток и потаен мъж. Но той намира своя лъч светлина в море от тъмнина в лицето на Шахризад.



 Въздух. Това е тази книга за мен. Нуждая се от нея, за да дишам, а преди да я прочета дори не знаех, че ми е толкова необходима. Точно такова динамично и напрегнато произведение ми трябваше, за да успее да ме изкара от моя читателски застой, да накара сърцето ми да пропуска от радост и да ритам и удрям във въздуха заради емоциите, с които е препълнена "Гневът и зората". Окова ме с вериги и не ме пусна, докато не я свърших. 
 Един ден. Да, за един ден успях да прочета "Гневът и сълзите", макар че преди това влачех всяка книга, която започвах. 
 Не разбирате, не може да разберете, огромната любов, която изпитвам към тази книга. Нито една дума не е достатъчно силна, за да опише обичта ми. "Обичам я" и "обожавам я" ми се струват като твърде прости, типични изрази, които са толкова изтрити, тъй като хората ги използват за всичко. Представете си как ви боли сърцето от любов. Представете си, че изгаряте отвътре, защото "Ще плачеш до зората" ви е омагьосала до такава огромна степен, че имате чувството, че ви вози на влакче на хилядите емоции, които не знаехте, че можете да изпитвате заради една, на пръв поглед, проста книга. Това чувствам аз. Бях една топка от гняв, докато четях книгата, защото не можех да намеря правилните думи, не знаех как да образувам достатъчно силно изречение, че да опиша чувствата си. Не знаех как да покажа на всички колко много я ценя и колко много искам да я препрочета отново и отново и отново, макар че не я бях свършила. Ръцете ми сърбяха да пиша в книгата и да подчертавам всичко, но напрежението ме държеше на едно място цял ден и не ми позволяваше да мръдна и за една секунда. От 09:30 до 23:30 мърдах само за да отида до тоалетна, да сменя позицията си на леглото, да изляза навън (за да чета там), да пия вода и да пиша в Общия Чат с капс лок за "Убий ме, но все още не мога да преодолея тази книга". 



 Сюжетът е съкровище, сандък със злато, сейф с диаманти, заровен на някой безлюден остров. Не очакваш да е толкова величествено, всяко изречение да е на място, да се прелива в следващото и да те кара да изпитваш емоции на максимум. На пръв поглед, изглежда сякаш ще е поредната книга за момиче, което попада в двор от усойници, но принцът на бял кон е там да я спасява, след като тя е взела някакво импулсивно решение и е изпаднала в опасност. Не, Шахризад си е завършено човешко същество, което не се нуждае от това някой да я допълва. Тя не се нуждае от спасяване, пресметлива е, интелигентна, борбена. Попадне ли в гнездо от усойници, адаптира се и се спасява със силата на думите. Както каза Рахим за нея, тя би успяла да се спаси от екзекуция само със сладки думи. Ако я хвърлиш на вълците, би се върнала начело на глутницата. 

“So you would have me throw Shazi to the wolves?”

“Shazi?” Jalal’s grin widened. “Honestly, I pity the wolves.”


 А Халид, просто едно момче, повелител на повелителите, чудовище, е единсвеното нещо, което боли повече от *СПОЙЛЕРЧЕ* смъртта на Сириус. Най-тъжното в него беше това, че той осъзнаваше какъв е и какво върши, но е принуден да го прави. Принуден е да извърша тези ужасяващи деяния и трябва да търпи омразата на своя народ, да гледа страха в очите на своите поданици. Има трагично минало, както много други герои, които вършат "злини", но той знае, че това не е оправдание за това, което се случва всяка сутрин. Халид е изпълнен с горчивина, вина и омраза към себе си. Импулсивен, тъмен, мистериозен и интелигентен, няма начин да не го заобикнеш. 


"It’s a fitting punishment for a monster. to want something so much—to hold it in your arms — and know beyond a doubt you will never deserve it."

 И второстепенните герои изиграват много важна роля в книгата, като някои от тях получават гледна точка и виждаме света от камък и пясък през техните очи. По принцип много се обърквам като има няколко гледни точки или пък ме дразни това, но Рене Ахдие е успяла да намери баланс, като все още се забелязва кой е главният герой и другите гледни точки не те отегчават. 
 Деспина, това маршмелоу, това пухкаво и красиво същество, което искам да нагушкам и да й шептя "всичко е окей". Искам да я завия в одеялце и да й направя топъл шоколад. Толкова корава, но и толкова мекичка. Разбирате ли колко много обичам и нея? Обичам и Джалал, искам да го ударя, защото е перфектен, обичам и Рахим, и Викрам (раджпутът, има си име). Единственият, който не ми допадна толкова от "положителните" герои беше Тарик, но мога да оценя желанието му за борба и нуждата да спаси жената, която обича. Уважавам го за това, но импулсивните му решения ми идваха твърде много. 
 Искам да благодаря на авторката и за негативните герои, които ни представи, но също така не в напълно отрицателна светлина. Джахандар, бащата на Шахризад, тръгна по грешен път, но решението му да направи това произхождаше от обичта му към своята дъщеря и от безсилие. Това е единственият начин, по който може да помогне на Шази. Съгласна съм, че постъпва неправилно, имайки предвид жертвите, които се изискват, но разбирам мотивите му. 
 Салим, чичото на Халид, от друга страна, ми е толкова противен, че надминава Снейп в класацията ми с неговата фасада, престорена усмивка и неуважение към своя племенник и владетел. Както и бащата на Халид, който, макар и да е мъртъв, успя да ме разгневи ужасно много. 
 И също така искам да благодаря на Рене Ахдие и книгата за азиатските си герои и представянето на културата на тези прекрасни западноазиатски страни. Атмосферата беше отлично предадена с всички непознати думи, традиционни дрехи, титли и т.н. 


 Стилът на писане няма как със сигурност да кажа, че е прекрасен, тъй като аз четох превода на книгата, а не оригинала (и това искам да направя), но си личеше, че е хубав, тъй като нищо не изглеждаше сякаш е излишно. Описанията и диалозите са силните страни на Рене Ахдие и си личеше особено, докато ни даваше детайлите за дрехите и бижутата, които Деспина избираше за Шахризад. 

 "Гневът и зората", една книга, която ви държи будни и гневни до зората (лмао, ай хейт майселф). Една книга, която да ви кара да крещите от яд и болка, да ви кара да подскачате от щастие, да не може да стоите на мястото си от напрежението, което се излива от страниците. Една книга. One book to rule them all. 


Ето й ревюто, което първоначално написах, когато отворих този празен лист:

Да й еба мамицата на тая книга иди се хвърли през прозореца потко тЪП ХАЛИД БОЛИ МЕ СЯ МАМКА ТИ ОКЕЙ МНОГО ТЕ МРАЗЯ КАК МОЖА ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ РЕНЕ АХДИЕ MOTHERFUCKER DOES THIS BOOK HURT DONT READ IT OKAY IT WILL MAKE YOU LIVE YOUR WHOLE LIFE IN AGONY I READ IT IN A DAY BECAUSE IT PUT ITS CHAINS ON ME AND NOW I CAN NEVER ESCAPE I AM UNDER ITS SPELL IVE BEEN MAKING REFERENCES IVE BEEN MAKING FUCKING REFERENCES LOOK AT HOW MUCH I ACTUALLY LOVE THIS BOOK I WANNA BURN IT i also wanna burn with it helpp

Tuesday, April 5, 2016

Пет причини, поради които обичам "Гръцките герои на Пърси Джаксън"

 Напоследък много популярни станаха постовете с причини, заради които да прочетете даден автор или книга, заради, които сте обикнали някоя книга и т.н. Любимите ми са тези на Вик и на Ева *клик клик*. Тъй като не исках да имам две ревюта едно след друго на блога си и просто не исках на хората да им доскучее заради моето сухо писане на рецензии, реших да поукрася малко нещата с по-свеж пост. Така че, ето ви причини, поради които обичам "Гръцките герои на Пърси Джаксън" и защо вие трябва да я прочетете: 



1. Хумористичният стил на писане на Чичо Рик. 
 Бях позабравила колко е забавно да се чете книга на Рик Риърдън, тъй като не натоварва читателите си с излишни детайлни описания и не ги отегчава със скучни диалози. Напротив, той използва най-доброто си оръжие, хуморът, за да ни кара да се смеем дори, докато четем трагичини истории като тази на Херкулес. 

2. Героите
 Както се забелязва още от заглавието на книгата, главен елемент на книгата са героите от гръцката митология като Язон, Тезей, Херкулес, Персей и т.н. Но освен познатите ни и известни мъжки воини, Рик Риърдън ни осигурява и с информация за силни жени, с възможността да покорят света като Аталанта, Психея, Отрера и Кирена. 
 Рик Риърдън с използването на подигравки и сарказъм успява да ни представи напълно изградени герои в рамките на 20-80 страници, като ме караше да съчувствам за едни заради трагичната съдба, на която е обречен почти всеки гръцки герой, и да се ядосвам на други заради нелогичните и глупашки постъпки. Караше ме да обичам някои, да мразя други. 



3. Оригиналният преразказ на митовете и легендите
 Всички би трябвало да знаем, че митовете и легендите са променяли през годините, тъй като са се предавали от уста на уста и всеки писател ги е описал по различен начин, но при всички тези хора не е било нарочно, а просто заради разнообразните начини на възприемане и разказване. Но целта на Риърдън е да добави по нещичко от себе си към своите преразкази, като се придържа към основните събития, но променя малки детайли, с щипка от хумор и остроумие. Благодарение на това, всяка глава от книгата е приятна, забавна и лека за четене. 



4. Препратките към поп културата
 Типично, в стила на Чичо Рик, изобщо не липсваха всякакви references, препратки към и връзки с най-новите сериали, филми, музика и т.н. Дори имаше шега за Доналд Тръмп, респект (не към Тръмп, разбира се). Авторът правеше препратки дори към другите свои книги. 

5. Пърси Джаксън
 Ето я и главната причина да заобичам тази книга. Бях забравила колко много обичам поредиците "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", докато не взех в ръцете си "Гръцките герои на Пърси Джаксън". Героят ми е липсвал толкова много, а аз просто си мислех, че вече ми е безразлично за книгите. Но ето, че ме удари носталгията и започнах да копнея отново да прочета двете поредици. 
 Ако не сте разбрали, книгата не се разказва просто от Рик Риърдън, а от неговия най-известен и обичан герой Пърси Джаксън. Който също като обречените на страдания и величие хора, за които разказва, е полубог (син на Посейдон) и гръцки герой.

 "Гръцките герои на Пърси Джаксън" оправдава, че и надвиши, всичките ми очаквания и беше много по-добра, по мое мнение, от предшественицата си "Гръцките богове на Пърси Джаксън". Така че, поздравявам те, Рик Риърдън, че успя пак да спечелиш сърцето ми. 

Благодаря на Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата. 

Friday, April 1, 2016

"Captive Prince" by C. S. Pacat

trigger warning: r*pe, physical violence, pedophilia
also yeees lgbtq+ characters yaas

"This was Vere, voluptuous and decadent, country of honeyed poison"

 Деймън е герой в своята страна и законният наследник на трона на Акиелос, но целият му свят се срутва, когато един ден войниците на неговата бъдеща страна нахлуват в стаята му, избиват прислужниците му, и се опитват да го пленят. Принцът разбира, че болният му баща е бил убит и неговият полубрат се е изкачил на трона. Деймън вижда как всичко, което е знаел и имал, рухва пред очите му, като той бива лишен от личността си и изпратен в двора на Вере като роб на удоволствието. 
 Принц Лорън, новият господар на Деймън, е манипулативен, смъртоносен, умен и красив. Той е представител на най-лошото в двора на Вере. Но нищо не е точно така, както изглежда и Деймън е принуден да работи за и заедно с Лорън, за да спаси себе си и своята страна. 

 Тази книга е жестока. Кървава. Не щади нито своите герои, нито умът на читателя. Повече от веднъж се ужасих и отвратих от това, което е излязло изпод пръстите на авторката. Повече от веднъж се чудех как е успяла да създаде толкова отлични антагонисти. Всеки един от тях е пъзел, който трябва да сглобиш, за да разбереш. Нищо не ти е представено наготово, авторката иска да опознаем героите. Всички те са манипулативни, жестоки и ужасяващи, но какви са им мотивите? 
 Книгата главно се фокусира върху едно: героите. Както е и при старогръцката литература, каквато атмосфера имаше точно в "Captive Prince". C. S. Pacat разгръща героите точно, както един фентъзи автор би разгърнал света в своята книга. Те са нейното оръжие и силната й страна, като си играе с тях, и вместо да ги променя през книгата, по-скоро ги гради. Тук няма world-building, а character-building.
 Връзките също са голяма част от книгата. Романтичните, сексуалните, приятелските. Отношението на героите ни към другите около тях разкриват много за характера им и по този начин Pacat ни осигурява още един начин, по който да ги опознаем. Всички те са хитри и коварни до мозъка на костите си, но има и рядка проява на милост дори от страна на така жестокия принц Лорън. 

"A golden prince was easy to love if you did not have to watch him picking wings off flies."

 Книгата е много тъмна. Не е нещо, с което да се захванете като леко четиво. Да, стилът на писане не е сложен и лесно се чете, но самите събития са това, което правят книгата трудна за преглъщане и понякога твърде безжалостна. Както вече написах в началото на поста: trigger warning за r*pe, physical violence, pedophilia. 
 Диалозите между героите са едно от отличните неща в книгата и другата силна страна на авторката. Изпълнени с черен хумор, остроумие и сарказъм. Те са пълноценни разговори, водени между героите, а не просто средство за уголемяването на обема на книгата. А като сме споменали обема - сравнително малка е, което е изненадващо, защото толкова много неща се случват за толкова малко време. 

Source: kf1n3

 "Captive Prince" не прилича на никоя книга, която съм чела досега, но може да си представите, че е нещо като микс между "Игра на тронове", "Полулош" и "The Song of Achilles". Увлекателна, шокираща и провокативна, книгата ви предлага разнообразие от герои, които да мразите или обичате, всеки от тях по-хитър и коварен от следващия. Съзтезание по жестокост и бруталност, "Captive Prince" на C. S. Pacat.