Wednesday, April 15, 2015

flowers are friends

заради едно нещо много харесвам града, в който живея - адски е зелен. а аз обичам природата и цветята, и да снимам всичко цветно. обичам и изсушени цветя, ето защо започнах да си правя хербарий отново. 
днес след часовете, със синем и тинка решихме да стоим навън, защото не ни се прибираше и си намерихме една пейка пред някакъв случаен блок, който си имаше градинка, и седнахме на пейката. около два часа стояхме там и събирахме цветя и листенца, за да правим снимки. 






беше един страхотен следобед. даже една жена ни се скара, че заради нас нямало да има череши, защото сме набрали всички цветчета по дървото. 

Monday, April 13, 2015

"аз бях тук" на гейл форман


коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката й приятелка мег. двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. коуди отива в колежа на мег, за да събере вещите й и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. 

още когато книгата излезе за първи път, исках да я прочета и хубавата възможност ми беше предоставена от издателство колибри като ми изпратиха "аз бях тук".
книгата пристигна в точния момент, защото четях "the fellowship of the ring" и се нуждаех от някоя young adult книга. разказва се за самоубийство, така че човек би очаквал да е доста тежка, но всъщност стилът на писане на авторката е лек и книгата се чете много бързо. но темите в книгата са доста тежки, така че trigger warning. както казах гейл форман пише много леко и няма нищо особено в стила й, но също така и (поне аз) не забелязах много дупки и грешки в писането й. стилът й на писане просто е стабилен. 
прочетох "аз бях тук" за 3 дни, което за тази година мисля, че е рекорд, защото напоследък чета много бавно. очаквах малко повече от книгата, тъй като всички хвалят гейл форман за останалите й книги, но явно това е нейната най-слаба книга. 
сюжетът беше интересен и авторката е измислила всичко с форумите за подкрепа добре, което ми хареса. имаше някои хубави попадения от страна на цитати и силни моменти, но не бяха много. иска ми се гейл форман да се беше фокусирала малко повечко върху чувствата на главната си героиня. 
коуди, главната ни героиня, имаше ааааадски много моменти, в които единственото нещо, което правеше беше 1) да се оплаква от живота си, 2) да обвинява всички около себе си за всичко, 3) да се оплаква от живота си, 4) да се рови в личното пространство на мъртвата си приятелка, 5) да прави всичко друго освен да тъжи по своята мъртва приятелка и 6) да обвинява всички около себе си за всичко. книгата се състоеше главно от такива моменти. искаше ми се всеки освен коуди да беше главен герой, защото, за разлика от нея, имаше много интересни второстепенни герои. 
като говорим за интересни второстепенни герои: има lgbtqia+ representation от тяхна страна, вегетарианци, вегани и просто разнообразие от герои, които ме очароваха. 
разбира се, имаме си и "лошо момче", както в повечето young adult книги, но този път "лошото момче" беше адски сладичък (това не го казвам често). бен макалистър е вокалист-китарист в рок банда и единственото, което крещи "лошо момче" у него е първата им среща с коуди. иначе си беше нормално сладичко момче. има си две котенца, които постоянно снима и праща снимки на коуди и в един момент от книгата отказа цигарите. душичка е. 
"аз бях тук" ми беше доста интересна от първата до последната страница, макар че коуди ме дразнеше през голяма част от книгата. авторката успя да ми задържи интереса до края и искам да й кажа едно браво за това, защото по принцип не харесвам книги, в които има дразнещи главни герои. трудно е да ме накараш да харесам такава книга. 
някой ден със сигурност, ако ми се удаде възможност, ще прочета и "да остана ли?" и останалите книги на гейл форман. 

Wednesday, April 8, 2015

5 книги, които заслужават цветя

без да искам си създадох нов навик преди около седмица: да слагам цветя между страниците на книги, които са ми разбили сърцето, или които много обичам. книгите и цветята са еднакво красиви и са радвали хората за години, така че реших да комбинирам двете неща и да го превърна в рай за книжни плъхове, които обичат природата. 





"крадецът на книги" получава две цветчета, защото е карало твърде много хора да реват. надявам се маркъс зюсак да спре да ме кара да плача. цветята са достатъчни, за да го спрат нали?






да, i'm sirius, и тази книга получава две цветчета. good old j. k., кара ме да плача през цялото време.




най-големия разбивач на сърца (така трябва да се казва тази книга).
all was not well.




рейнбоу рауъл да си взима цветята и да се маха, защото твърде много ми е разбивала сърцето. 


затворете страниците на книгите и оставете цветята да умрат, все пак и книгите са мъртви дървета. някои неща са красиви дори и в смъртта. *не съм луда, кълна се*

Tuesday, April 7, 2015

rome wasn't built in a day

бях малко скептична към писането на този пост, но нямаше да издържа без да публикувам нещо. 
ходенето до рим ме накара да осъзная (или реализирам, както айви казва) няколко неща: 1. всичко си има последици, 2. има ужасни хора навсякъде, 3. има и адски прекрасни и красиви хора навсякъде и 4. всичко е история. 
всичко около мен беше история. сградите, улиците, статуите, картините. всичко беше част от миналото. всичко беше толкова красиво и старо. мисълта, че има сгради на над 1000 години в един град ме очарова. човешки същества като всички нас са живели там преди, те са градяли и са оставяли следи в историята. рим ме накара да се замисля за това, че съвременните хора оставяме толкова малки следи след нас. преди са мислели за величие и вековност. сега градим сгради, които се рушат след няколко години. 
с това ви оставям да разгледате снимките. опитах се да сложа, колкото се може по-малко снимки в поста, защото имам и албум във фейсбук: клик. и също така се опитах да сложа повече снимки, които не са в албума: