Tuesday, March 24, 2015

the streets of vratsa

в неделя се състоеше националният кръг на олимпиадата по английски във враца, и аз и още трима от моето училище се бяхме класирали, така че трябваше в събота да пътуваме. и всъщност разбрах, че съм класирана на национален кръг от айви, която също беше класирана и разбира се, трябваше да се видим. а и после разбрахме, че сме щели да стоим в един и същ хотел, което направи нещата още по-вълнуващи. 

трябваше да ставам първо в 4, за да изпратя баща си и после в 6, за да се приготвя за отпътуването в 7 часа. в колата беше адски забавно, макар че слушахме чалга от телефона на господина. но пък по пътя видяхме доста хубави места. 



пристигнахме във враца около 12 и имахме свободно време за обикаляне, защото трябваше в 1 да се регистрираме в хотела. така че, каквито сме тъпи идиоти, решихме да се качим на един бус в едно напълно непознато място. и не, не знаехме бусът къде водеше. 


но пък си намерихме пътя обратно и стигнахме навреме до хотела, който между другото беше много готин. седнахме в лобито и там видях, че айви беше писала в чата, че ме е видяла и имаше много капс лок в чата като: "КЪДЕ СИ" и "АЗ СЪМ В ЛОБИТО ЧАКАМ ТЕ". и се видяхме за първи път и беше толкова прекрасно. айви е най-якото човече евър, мога да я прегръщам цели дни, защото мирише много хубаво и е адски huggable. и косата й е фаб фаб фаб фаб. 
но трябваше да се регистрираме и да се качим в стаите си, където си полежах и починах малко и с айви се разбрахме да се срещнем пред хотела, което не се случи, защото аз я изчаках на нейния етаж и пак имаше много прегръщане и нервно дрънкане и много "aawwww".
излязохме навън и дълго време обикаляхме наоколо, търсейки места, които бяха слънчеви и без много хора. отидохме при едни стени с графити, на които един hardcore фен на doctor who беше творил: 



минахме през една детска площадка, където и децата, и майките ни изгледаха странно, защото явно според тях сме твърде големи за люлки (yeah, sure). и накрая седнахме на една пейка в главната улица (май е главната???) и си говорихме там и се смеехме (айви има много сладък смях) и на всяка втора минута се прекъсвахме, казвайки "кученце!!!", защото във враца има мнооооого кучета (със якенца). 

влязохме и в една книжарница (of course) и от там почти ни изгониха, защото твърде дълго зяпахме и разглеждахме книгите и очевидно нямахме намерение да си купим нищо. и дълго време джъджвахме авторските снимки на българските автори, които просто не знаят как се прави. 

накрая решихме да се приберем в лобито на хотела и там продължихме да си говорим за всичко и нищо и зяпахме един ролър скейтър, който всеки път като аз го погледнех не можеше да прави триковете си. 

о, и във враца има много яки гледки навсякъде и ето няколко снимки (съжалявам за лошото качество): 




с айви се върнахме в стаите си и пак имаше много прегръщане и "awww" и все още не мога да повярвам, че всичко това се случи. след това в 6 имаше концерт за откриването на националния кръг, който беше прекрасен и след концерта господинът по история ни закара в страноприемница "балабановата къща". тази страноприемница е магическо място. всичко е много вкусно и декорът е прекрасен и само заради нея бих живяла във враца (и заради кучетата). 

след това се върнахме в хотела и дълго време говорихме за история с господина по история, за ученическия парламент и играхме на филми и български песни. в 11 тръгнахме да си "лягаме", но с йоанна отидохме в стаята на момчетата и си говорихме за глупости и аз си отидох в стаята в 12:30, за да се изкъпя и си легнах, защото бях изморена. 
сутринта пак станахме рано да закусим и в 8:30 отидохме на олимпиадата, която беше лесна (освен диктовката, защото диктуващият не можеше да чете). след олимпиадата с йоанна се върнахме в хотела и изчакахме и другите да дойдат, че да ни снимат с грамотите и да си купим храна, и да потеглим. 
пътят обратно беше не толкова вълнуващ, тъй като на всички ни се спеше и другите даже поспаха, докато аз слушах музика. и веднъж спряхме да гледаме един водопад и да го снимаме, защото защо не. 



to sum it up: враца е невероятен град, който много ми хареса и си прекарах чудесно там. 

Thursday, March 19, 2015

"нещата, на които не ни учат в училище"

преди да съм започнала това ревю искам да кажа, че това е лично мое мнение и няма нищо лошо, ако вие самите харесвате книгата "нещата, на които не ни учат в училище".
емил конрад не е писател. не му се отдава да пише хубави и смислени книги. чела съм достатъчни добри книги от добри автори, че да мога да забележа, че писането на книги не е за емил конрад. може и да е добър като влогър, не знам. не следя клиповете му. но със сигурност не е добър писател. 
в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование. 
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга:


имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници:

някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд. 
и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.
книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите. 

Friday, March 13, 2015

friday the 13th

връщам се с още хубави предложения, така че се пригответе за сваляне на нова музика, купуване на нови книги и гледане на нов сериал. 
сериали
започвам със сериалите, тъй като имам само едно предложение: 
напоследък и без това гледам много комедийни сериали, така че се захванах и с modern family. разказва се за едно щуро семейство и тяхното ежедневие, което е далеч от еднообразно, така че спокойно, няма да ви стане скучно, докато гледате сериала. 

книги
имам две предложения, които адски много обичам. 
"оскар и розовата дама" направо ме порази и толкова се радвам, че я прочетох. разказва се за едно момченце, което е болно от рак и пише писма до господ, в които му разказва за дните си в болницата, които се равняват на повече от 100 години за него. 
книгата е около 90 страници, така че няма да ви отнеме нищичко да я прочетете и да усетите моята болка. 

"езерното момче" я заобичах даже още повече от "оскар и розовата дама". прекрасен стил на писане, сюжет и герои. и тя не е никак дебела, но поне на мен ми се струва като малко трудна за четене и trigger warning: съдържа самоубийство, така че внимавайте. 
но иначе я препоръчвам с две вдигнати ръце, защото е уникална. и искам да намеря физическо копие на книгата от някъде. 

музика









+ целият smoke+mirrors албум на imagine dragons 

Wednesday, March 11, 2015

the ultimate book tag


Имаш ли си определено място вкъщи за четене? 
В хола или в моята стая.
Мога да чета, където и да е, но обикновено го правя на леглото или на дивана в хола.      Когато си имах своя стая, имах ниша между двата прозореца, където можех да седя и чета, но сега чета на дивана, който използвам за легло. Когато чета в училище, чета или на чина си, или на перваза на прозореца, и понякога, докато вървя в коридорите.

Книгоразделител или парченце хартия?
Всякакви изрезки, календарчета, книгоразделители, дори dust jacket-а на книгата, ако има.
Имам много книгоразделители, така че предпочитам да използвам тях, защото са навсякъде. Но съм използвала и пари, билети и т.н.
Имах много книгоразделители, но някак??? успях да ги изгубя всичките, така че сега или слагам молив между страниците, или запомням номера на страницата.

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?
Мога да спра по всяко време, но се дразня, ако не си довърша главата.

Винаги трябва да завърша или главата, или поне параграфа.
Винаги се опитвам да завърша главата преди да спра, но тъй като чета много в училище, понякога съм принудена да спра по средата на изречението заради тъпия звънец.

Пиете или ядете ли, докато четете?
Не, разсейвам се, а и без това съм достатъчно непохватна и мога да съсипя всичко.
Не го правя, защото е трудно да се държи книга, докато ядеш и пиенето на нещо, докато четеш е рисковано. Не искам да нараня бебетата си.
Пия кафе почти 24/7, така че обикновено имам чаша кафе с мен, докато чета и понякога я сменям с чаша соево мляко.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?
Обикновено чета, докато слушам музика, че и игнорирам говорещи ми хора.
Ако съм си вкъщи, винаги чета, докато слушам музика.
Нашата къща не е много голяма, така че през повечето време има шум от телевизията, и докато чета в училище, трябва да търпя гнусния вкус на музика на съучениците ми.

Кажете един ваш дразнещ навик, докато четете.
Ако книгата ми е с меки корици, почти винаги я прегъвам, докато чета, така че повечето ми книги изглеждат повредени. Повредени И обичани.
Винаги чета последното изречение на книгата и изненадващо, никога не се спойлвам.
Правя това дразнещо нещо, което всеки мрази: прелиствам страниците през цялото шибано време, особено, докато чета.

Една книга или няколко наведнъж?
Лесно зарязвам една книга, за да започна друга.
Зависи от това каква книга чета, но напоследък чета само по една книга.
Четях само по една книга преди, после не знам какво се случи, но преди да съм разбрала, четях по пет книги наведнъж. Сега чета по една физическа книга вкъщи и една е-книга в училище, защото моят Kindle е по-лек от повечето книги, които притежавам.

Четете вкъщи или навсякъде?
Преди редовно четях навсякъде и мисълта да нямам книга с мен ме ужасяваше. Вече ми стига мисълта да имам на телефона книгата, която чета в момента, за да мога да се измъкна от някакъв досаден разговор по всяко време.
Навсякъде и където и да е.
Навсякъде, когато и да е.

Четете на глас или тихичко в главата си?
Чета наум, но ако съм сама вкъщи, понякога чета на глас. С акцент и изключително изразително. Но е тайна.
Не съм свикнала да чета на глас. Знам, че звучи странно, но моят глас ме разсейва. :д
Това е засрамващо, но понякога ми харесва да чета на глас и да правя смешни гласове. Особено обичам гласа си на Церсей.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?
Никога не пропускам страници, но съм толкова нетърпелив читател, че сама се спойлвам, прескачайки абзаци.
През цялото време прескачам напред. Особено ако книгата е скучна и аз нямам търпение да я свърша.

Това е смешна история, всъщност. Когато четях „Сблъсък на крале”, *СПОЙЛЕРИ* прескочих напред и видях глава на Бран, но тогава напълно забравих за това, и когато Теон „уби” Бран и Рикон, изревах си очите. И същото се случи с „Вихър от мечове” и главата на Аря на Червената сватба. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ* Така че сложих край на прескачането напред завинаги.

Пишете ли в книгите?
Редовно. С химикал, с highlighter, с молив... Имам копие на „Фауст“, втора ръка, и предишният собственик е писал разсъждения. ♥  Обикновено не, но направих изключение за „Град от кости” на Касандра Клеър, защото само по този начин можех да се накарам да я прочета. Като пишех саркастични бележки в нея.                                        Обикновено не го правя, но тъй като обичам „Тайната история” толкова много, трябваше брутално да я нападна с любящи/съдещи/образователни бележки. Напълно си заслужава. Също така съм писала и в копието си на „Хамлет”, но това беше за училище, и в момента пиша в „Портокал с часовников механизъм”.


Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?
Твърде малко съм чела и само се повтарям с вечните ми любимци. Толкин и Бредбъри. Бих казала и Уилям Бъроуз, защото „Голият обяд“ беше нещо изключително ново за мен, но изобщо не харесах книгата, така че това едва ли отговаря на въпроса.
Трябваше доста да мисля по този въпрос и избирам Ерин Моргънстърн (автор на „Нощният цирк”), защото нейният стил на писане е много красив и просто тече и е сякаш се търкаляш в меки облаци и всички е перфектно.

Антъни Бърджес –той всъщност е измислил свой собствен език? И мисля, че той е първият автор, който е използвал „като”, както ние го използваме. Никога не съм чела нищо такова преди.

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си.
Хари Потър“ се загнезди в сърцето ми с първото изречение. „Здрач“ не я понасям от много отдавна без дори да съм я чела, защото изглеждаше ужасно блудкава.                                    Със сигурност Хари Потър, защото 1) по-добри герои, 2) по-добър сюжет и 3) кара те да искаш да си изкараш сърцето заради чувствата, което винаги е хубаво.
Хари Потър. Със сигурност Хари Потър. 1) герой, на който можеш да съчустваш, който е абсолютно неперфектен, но също така и интелигентен и поема отговорност за действията си и е безкористен.

Имаш ли някои смешни истории,включващи книги от детството ти? Моля сподели!
Мама разказва, че дори на три-четири съм мрънкала да ми купува най-детските книжки от рода на „Животните във фермата“ и „Числата до десет“. И винаги чаках да вземе заплата, защото ме чакаше нова книжка с приказки. Не забавно, но пък сладко.
Когато бях много малка, намерих една стара книга в къщата на прадядо ми и я взех и карах майка ми да ми чета само една-единствена история от нея. И това се случваше всяка вечер за цяла година.

Не знам на колко бях, но беше едно време, когато баба ми четеше от една книга, която вече бях чела и на нея й се спеше и не искаше да се занимава с мен, и затова започна да си измисля разни неща и аз й казах да млъкне и й разказах истинската история.

Коя е най-тънката и коя е най-дебалата книга, която притежаваш?
Красивият и масивният „Властелинът на пръстените“ срещу мъничката ми „Кралицата на нощта“ (която е малка книжка по комиксите W.I.T.C.H.).
Най-тънката е „Fantastic Beasts and Where to Find Them и най-дебелата е „Орденът на феникса.
Мисля, че най-тънката е една от книгите на Елена Денева за поезия и най-дебелата е или българското ми копие на „Танц с дракони”, или българското ми копие на „Властелинът на пръстените”.


Кога се захвана с четене?
Чета „сериозно“ от две години, иначе обожавам четенето и литературата от дете. Не знам какво друго има толкова сериозно влияния върху личността ми.
Била съм читател през целия си живот, но сериозно се захванах, когато бях в пети клас.

Започнах да чета, когато бях на четири и съм влюбена оттогава насам.

Коя е любимата ти класическа книга?
Като човек, който чете класики през повечето време... „Джейн Еър“ и „Властелинът на пръстените“. (Ако получавах по лев всеки път, когато споменавах трилогията, щях да имам пари за луксозното издание на „Силмарилион“.)
Не съм чела много класически книги и не съм им голям фен, но обичам „Точния мерник” на Кърт Вонегът. 
Dont get me started. „Властелинът на пръстените”, естествено. Обичам „Хамлет”, също така обичам „Джейн Еър”, „Гордост и предразсъдъци”, „Великият Гетсби”, „Клетниците” и т.н. Обожавам класики.

Любовен триъгълник или забранена любов?
Забранената любов. Катрин и Хийтклиф буквално умряха заради любовта си.
Не харесвам и двете, но трябва да избера забранена любов, тъй като мразя любовни триъгълници с цялото си сърце.

Любовните триъгълници са толкова отвратителни и забранената любов е толкова клише (все още имам лош вкус в устата си, от когато повърнах, докато четях „Ромео и Жулиета”), несподелената любов е толкова по-болезнена.

Зомбита или вампири?
Вампирите като герои в митологията са по-интересни, не си падам и по двете.
Вампирите, защото вчера гледах любимият ми немски филм за вампири (но не ги харесвам много).
Вампири. Със сигурност вампири. Можете да ми пиете кръвта, колкото искате, само стойте далеч от мозъка ми.

Вампири или феи? Защо?
Феите са ужасно очарователни.
Феи в тази ситуация, тъй като обикновено не харесвам вампири.
Ами, ако кажа Едуард Кълън, избирам и двете нали?

Четеш за сюжета, за стила или за героите?
За удоволствието от четенето. 
Много е трудно за избиране, но когато има много добри герои, някак не ми пука за нищо друго. Но доста зависи от книгата.
Мисля, че зависи? Но бих казала стила, после героите и после сюжета. Чела съм толкова много книги, чийто сюжет беше страхотен, но или стилът, или героите бяха толкова зле, че книгите бяха провалени за мен. 

ако все още не сте разбрали, това не са само мои отговори, а са на три човека: на миш, на айви и моите. но няма да ви кажа кой с какъв цвят е отговарял. вие сами трябва да познаете. 

Friday, March 6, 2015

giveaway winner

щях да направя friday recommendations, но осъзнах, че нямам достатъчно материал, така че това остава за следващата седмица.
време е, хора.
време е да разберем кой е победителят. 
всъщност аз вече знам, така че време е за вас да разберете кой е победителят. 
направих и видео, в което може да видите процеса на записване на имената и после избирането на победителя (победител не е точната дума, по-ското късметлия).
препоръчвам ви първо да гледате видеото:










МИШ, ЧЕСТИТО, YOU ARE SO LUCKY!!!
съжалявам, че не мога на всички ви да пратя пръстени и бухалчета. ако можех, повярвайте ми, щях да го направя. 
И БЛОГЪТ МИ ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО Е НА ЦЯЛА ГОДИНА. ПИША ТУК ОТ ЦЯЛА ГОДИНА, ХОРА. ОТ ЦЯЛА ГОДИНА СЪМ ЧАСТ ОТ ТОВА СЛАДКО ОБЩЕСТВО, КОЕТО Е ТОЛКОВА МИЛО. И СЪМ СЪЗДАЛА ТОЛКОВА МНОГО СЛАДКИ И МИЛИ ПРИЯТЕЛИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЛОГА СИ. ОБИЧАМ БЛОГА СИ И ОБИЧАМ ВСИЧКИ ВАС. 

Monday, March 2, 2015

the book worm tag

бях тагната от калина да направя the book worm tag, така че без повече да се мотаем нека започнем. 

1. ако можеше да имаш един човек или предмет изваден от книга, кой или какво би взел? 
бих взела ико, андроидът на синдер от "лунните хроники", защото е адски миличка и сладка. и всъщност мисли точно като човешко същество, което е още по-готино. 
2. кой би бил най-хубавият художествен свят, в който можеш да живееш и защо? 
всички светове, за които някога съм чела са супер преебани и не бих искала да живея в нито един от тях, но ако трябва да избирам най-хубавия, бих избрала the wizarding world.
3. ако можеше да пренапишеш края на книга, чий край би пренаписал?
"сойка-присмехулка", "кръвта на олимп", "предани", "град от стъкло".
4. коя поредица обичаше първоначално, но намрази към края?
ох, откъде да започна. "героите на олимп" заради последната книга. "игрите на глада" заради последната книга. "дивергенти" заради последната книга. "реликвите на смъртните" заради "град от стъкло". "рубиненочервено" заради последната книга. 
5. кой е любимия ти саундтрак от филмовата адаптация на книга?
слушала съм само саундтрака на "catching fire" и много го обичам, така че предполагам, че е този???
6. коя книга смяташе, че ще намразиш, но заобича?
не съм сигурна, но пък мислех, че "академия за вампири" няма да ми хареса толкова много, тъй като по принцип не харесвам вампири, но пък обикнах поредицата. 
7. ако можеше да изгориш една книга, коя би избрала?
"50 нюанса сиво"
8. ако можеше да убиеш двама герои, кои биха били и от коя книга?
чудя се между клеъри и джейс и кейти и деймън. ще избера клеъри и деймън. 
9. ако се намираше в лотус казиното от пърси джаксън, кой герой би искал да е затворен с теб?
бих взела вълка от "лунните хроники" със себе си, защото го обичам. магнус бейн от "реликвите на смъртните", защото от книгите само него обичам. и роуз от "академия за вампири", защото това момиче знае как да купонясва. 
10. нека речем, че си на дълго пътуване с подводница. четенето ти е главен приоритет за пътуването. затова трябва да опаковаш няколко книги да те държат зает/а. кои са те?
"песен за огън и лед", "властелинът на пръстените", всички книги на брандън сандерсън, "друговремец". и за да има нещо по-леко - "attachments" и "landline" на рейнбоу рауел. 
11. кои книги са били в wishlista-а ти от известно време?
имам огромен уишлист, така че няма как да знам, но eona седи там от мнооооого дълго време. както и beach blondes. 

тагвам айви и миш и се надявам да направят тага енд бай бай фор нау.