le cirque des rêves

"нощният цирк" на ерин моргънстърн е най-красивата книга, която някога съм чела. 

всичко, което бих могла да поискам от една книга е събрано в "нощният цирк". красив стил на писане, интересни герои, увлекателен сюжет и много мистерия и адски много въпроси, които в края си получават отговорите.

ако не знаете за какво се разказва (да не живеете под някой камък??), нека се опитам да ви обясня. става въпрос за един цирк, който е пълен със загадки и впечатляващи палатки, в които има всякакви уникални вълшебства, които ще ви накарат да искате да не напускате цирка никога. но зад всички тези вълшебни и уникални палатки се крие една игра - съзтезание между двама илюзионисти, които още от малки са били обучавани от двама врагове за тяхната игра. силия и марко биват обучавани по два напълно различни начина и не знаят кой всъщност е техният опонент, докато не бива създаден нощният цирк, който всъщност е тяхната сцена. техните учители отказват да им издадат правилата на играта и как всъщност се побеждава в нея до самия край, което е наистина жестоко, защото двамата младежи се влюбват, което си има своите последици. 

от описанието звучи сякаш само силия и марко са героите, но всъщност имаме и малкия бейли, който расте през книгата и има адски голямо значение за цирка и всички в него. 

книгата се разказва от четири главни гледни точки: на силия, марко, бейли и вашата. да, ващата, защото има малки части от книгата, в които се разказва за вашето преживяване в цирка: 

късно е, затова пред палатката на гадателката няма опашка.

докато хладният нощен въздух навън е наситен с аромат на карамел и пушек, в тази палатка е топло и мирише на ароматни пръчици, рози и пчелен восък. 

не чакате много, за да минете през завесата.

удрянето на мънистата едно в друго звучи като ромон на дъжд. стаята отзад е заобиколена от свещи. 

сядате до масата в средата. столът ви е изненадващо удобен.

лицето на гадателката е скрито зад прозрачен черен воал, но сетлината улява очите й, когато се усмихват.

тя не разполага с кристална топка. нито с тесте карти. 

само с шепа блестящи сребърни звезди, които разпръсва по покритата с кадифе маса и ги разчита така, сякаш са руни. 

говори ви за неща, които няма откъде да знае. 

разказва ви за факти, които вече са ви известни. информация, за която вероятно сте се досетили. възможности, които не можете да осмислите. 

звездите на масата сякаш се движат на трепкащата светлина на свещите. разместват се и се променят пред очите ви. 

преди да си тръгнете, гледачката ви напомня, че бъдещето никога не е издълбано върху камък. 

отваряме с падането на нощта.

затваряме с пукването на зората.

докато четях "нощният цирк" имах чувството, че главният герой всъщност е самият цирк, а не нито силия, нито марко или бейли. разказва се за цирка и за хората, които са свързани с него. циркът оживява благодарение на усилията на марко и силия и ти искаш да си част от него или поне да си rêveur, но да имаш възможността да следиш цирка, където и да ходи (което си е предизвикателство, тъй като никога не се знае къде ще се озове). 

всички герои са прекрасни, сложни и интересни. исках да знам повече даже и за бащата на силия, който беше същински задник и го мразех. но най-интересни ми бяха попет и уиджит, а. х. и цукико. обожавам и четиримата, особено попет и уиджит. 

не знам защо, но докато четях главите от гледна точка на попет и уиджит имах чувството, че пия топъл шоколад. просто чувството беше едно такова топло и сякаш помилваха мозъка ми с красотата си, защото тези глави бяха наистина прекрасни. направо цялата книга я свързам с топъл шоколад, всякакви сладки и червени шалове (което си е нормално). 

отне ми доста време да я прочета, но бях в reading slump и мисля, че най-накрая не съм, тъй като вчера прочетох 160 страници и я завърших и днес съм изчела пак някъде толкова от "елинор и парк". 

първата половина на книгата е много бавна и ти отнема доста време за да свикнеш с това, но си струва, обещавам ви. и доста години се прескачат през главите и понякога се връщаме назад през времето, което е доста объркващо, но и с това се свиква. 

трябва да обръщаш внимание на всички детайли, защото после всичко се свързва в един прекрасен край и всичките ти въпроси получават отговори. особено внимание трябва да се обърнат на главите на бейли, тъй като неговите са в "бъдещето" и при него виждаме последиците от някое действие. действието не е обяснено и последствията изглеждат нищожни, но после след няколко глави се случва действието в главите на силия/марко и си като "уау, добре..."

не знам какво повече да кажа. обичам тази книга и тя заслужава повече внимание и любов. 

mkay, bye. 

"но мечтите имат навика да се превръщат в кошмари." - а. х.