Monday, December 29, 2014

sky lanterns

чудех се дали да напиша този блог пост или рецензия на някоя книга, но се спрях на това, защото искам да си дам малко почивка от многото думи, които пиша в постовете за книги. а и от дълго време не съм правила пост посветен само и единствено на преживяванията ми/фотография. 
в петък, събота и неделя със сиел ходихме на село и лежахме в леглото, гледайки филми и сериали и клипчета от booktube. бяхме си купили летящи фенери преди да тръгнем и втората вечер излязохме да ги пуснем. отне ни малко време да разберем как всичко се прави, но успяхме да се справим и първият отлетя, докато накрая изчезна напълно от поглед. а вторият фенер... ами, изгоря, защото отказваше да отлети и ние просто се снимахме с него, докато все още си беше горе-долу здрав и после го угасихме и си тръгнахме. 







никога не съм пускала фенер и беше прекрасно преживяване и ми напомни за филма "tangled". 
като се върнахме вкъщи, решихме да се гримираме и да направим още няколко снимки.









и тая рандъм снимка я слагам just because.



Thursday, December 25, 2014

mailbooks

намерих най-прекрасното нещо на света. нарича се mailbooks и е програма за книги. не знам как точно да го обясня, но ще се опитам да прозвуча разбираемо. бейзикли, mailbooks е програма, която си теглите на компютъра (няма нужда от инсталиране), разархивирате я в някоя папка и се появяват няколко файла. цъкате върху mailbooks.exe и ви се отваря програмата. тя е нещо като обмен на книги, но не точно. потребителите отбелязват кои книги притежават в електронен формат и вие давате заявки за книгите, които желаете и потребителят, на който сте изпратили заявката ви праща книгата. и вие можете да пращате книги, но не е задължително, но все пак ако имате някои електронни книги, не е зле да допринесете с тях. 
линк към mailbooks.
разбира се, има и chitanka.info, но mailbooks е много по-прекрасно, защото има доста повече книги, които са интересни и повечето са съвременни и YA, което винаги привлича вниманието ми. 
можете да си изберете в кой формат да са книгите и кой език. засега съм много доволна от програмата и дадох заявка за доста книги и получих половината от тях, а имам програмата от ден и половина. 
искам да благодаря на PanJoro, че е създал нещо толкова полезно за мен и другите, които обожават книгите, но или не могат да си позволят, или майка им не позволява. 
иска ми се да можех да напиша по-дълъг блог пост, но засега е това. просто исках да ви информирам за mailbooks. 

Tuesday, December 23, 2014

часът на чудовището

напоследък само рецензии ми се пишат и затова си избирам някоя книга, която съм прочела през лятото и започвам да пиша. i hope you don't mind, че напоследък само за книги говоря в блога си, но искам да се фокусирам повече върху тях. 
време е да пиша за "часът на чудовището" на патрик нес. историята за книгата ме кефи адски много. не, не говоря за история в книгата, а за тази на авторите. мхм, патрик нес не е единственият автор. оригиналният автор е била шавон доуд, но е починала преди да завърши книгата. тя е написала началото и е записала бележки за идеята си и къде историята се развива, но времето не и достигнало за довършване на започнатото. патрик нес бил попитан дали може да продължи и довърши историята на шавон и след като е приел се е появила тази прекрасна книга с прекрасна история скрита вътре в нея. 


очевидно е, че корицата е прекрасна и няма какво повече да се коментира върху нея. 
разказва се за конър, който всяка нощ бива посещаван от чудовището, докато една нощ го посещава, но не и чудовището, което конър очаква. откакто майката на конър е започнала лечението си за рака, конър го посещава чудовището от съня. но през тази вечер го посещава нещо по-древно и диво, което иска истината от конър. 
в книгата има илюстрации, които добавят един допълнителен ефект, който е невъзможно да се постигне с думи, макар че патрик нес е адски добър с думите. но искам да благодаря на художника, джим кей, за прекрасността в книгата. 



стилът на писане е повече от добър и сега искам да прочета всички книги на патрик нес. макар че идеята е на шавон доуд, трябва да признаем, че патрик нес е направил нещо убийствено, защото е добавил и свои идеи и е използвал и идеите на шавон доуд по най-хубавия начин възможен. 
прочетох "часът на чудовището" за ден, защото просто не можех да я оставя. до края не разбираш какво всъщност се случва, защото книгата си е голям mind fuck, а аз обичам mind fucks. 
изобщо не му завиждам на конър, защото животът му е ад и ми се иска да можех да се пресегна през книгата и да го прегърна. 
няма да разказвам нищо за героите, защото всеки един е добър по свой начин и не съм сигурна, че бих могла да кажа нещо без да спойлна някои важни неща. 
краят тотално ме съсипа и не мисля, че бих прочела книгата отново, колкото и да я обичам. не искам да мина през същите унищожителни чувства отново. 

Monday, December 22, 2014

"целувка за ана" и "звезди за лола"


тъй като напоследък съм в настроение за сладникава музика, анимета и книги, реших да напиша ревю за "целувка за ана" и "звезди за лола". те са първите две книги в трилогия и третата излезе преди доста време, но все още не е преведена на български. не са напълно свързани помежду си, но все пак героите от първата книга ги има и във втората и в третата са всички заедно с новите главни герои. всяка една книга е любовна история за следователните герои и всичко в тях е толкова сладко и миличко. 
започвам с "целувка за ана". 


корицата се опитвам да я игнорирам, но... толкова е ужасна в сравнение с кориците на оригиналните книги. защо, егмонт?! и заглавието... "anna and the french kiss" някак е станало "целувка за ана". 
героите са ана (no shit) и етиен сен клер. събитията се развиват във франция. героинята бива изпращана да учи в американско училище в париж против желанието си, но баща и настоява и тя няма друг избор. макар че мисли, че няма да и хареса и даже в началото плаче, всичко се развива по-добре от очакваното. създава нови приятели и се запознава със сен клер, който е момчето мечта на всеки (поне на мен). двамата се разхождат из париж и обикалят кина и книжарници и какво ли става? ами, влюбват се, разбира се. 
ана, за разлика от адашката си в "50 нюанса сиво", е прекрасна и много я обичам. заради нея сега и аз искам да живея във франция и да си намеря някой сен клер. 
сен клер... няма да го наричам етиен, тъй като само ана може. толкова е прекрасен. не, не е лошо момче. и това ми хареса най-много. вече всяка втора YA книга има лоша момче. сен клер беше мил и сладък и се държеше добре с всеки и и и и... обичам го. макар и животът му да е fucking hell, той успява да се държи добре с хората около себе си и да се усмихва. ето, че не всеки герой с tragic backstory e или зъл, или луд. 
книгата я прочетох за ден през лятото и всички герои толкова ме зарадваха. джош също е прекрасен, но неговата голяма роля е в третата книга. 
ако кажа още нещо за тази книга, сигурно ще ви спойлна всичко, така че стига толкова.
да преминем към "звезди за лола". 


още по-грозна корица, но пък заглавието не е чак толкова зле... но все па на английси е "lola and the boy next door" и нашите някак са го прочели "звезди за лола". няма лошо. 
тази не ми хареса толкова много, колкото "целувка за ана", но все пак беше прекрасна. 
лола обича да носи цветни перуки и дрехи, които повечето биха намерили за странни. иска да отиде на бала си облечена като мария антоанета и целта и е сама да си ушие роклята. и разбира се, с тази рокля ще носи кубинки. другото и желание е бащите и да приемат гаджето и последното желание е никога да не се види с близнаците бел. 
е, едно от тези желания се случи. 
книгата е доста сладичка и лола всъщност я харесвам повече от ана. но крикет не може да се сравни със сен клер. крикет не може да стъпи на малкото пръстче на сен клер. трябва да спра да говоря за сен клер. 
обичам, че лола има бащи, не баща, а бащи. да, браво на стефъни пъркинс. и, че носи различен цвят перука всеки ден и дрехи, които повечето хора не одобряват. обичам лола. 
крикет... ами, какво да кажа? беше ми малко безразличен. шипвам ги с лола, но просто не беше кой знае какво. и той си е добричък и миличък като сен клер, и доста изобретателен, тъй като е внук на александър греъм бел. най-много ми хареса, че и той като лола си се облича по свой, уникален начин. толкова си подхождат. 
и най-важното... имаше сен клер и ана в книгата. упс, сори, трябваше да ги спомена. 
и пак като при първата, ако кажа нещо повече, ще ви спойлна всичко, така че спирам тук. 
само трябва да знаете, че и двете ги обожавам и са ми бебета и ги обичам повече от всичко и бих дала душата си за да издадат най-накрая и третата на български. 

Monday, December 15, 2014

2014 in a blog post

тъй като 2014 наближава края си, реших да напиша този блог пост, в който ще изредя книгите, които съм изчела тази година и ще постна някои снимки от специални за мен дни/събития. 
малко cheat-нах и успях да прочета 73 книги, а целта ми беше 55. как? ами, миналата седмица започнах да чета манга и до сряда успях да прочета около 25 тома. мда, не съжалявам. 
ще ги подредя в реда, в който съм ги чела, така че може да видите няколко книги от една поредица в различни места и просто ще е хаос. 

1. "името на вятъра" на патрик ротфус
тази книга я четох поне месец, тъй като е адски дълга, но беше просто прекрасна. иска ми се да бях започнала годината с някоя друга книга, но това не означава, че не я обичам. 

2. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
любовта ми за тази книга е безмерна. 

3. "синдер" на мариса майър
книгата беше доста интересна и нямам търпение да продължа с поредицата. може и втората книга да ми е първата за 2015.

4. "кръвно обещание" на ришел мийд
помня, че започнах да чета "академия за вампири" заради сиел и обикнах поредицата много бързо и лошите неща, които имам да казвам за нея се броят на пръстите на едната ми ръка. 

5. "звезди за лола" на стефъни пъркинс
тази книга е толкова сладичка, че почти на всяка страница издавах звуци като awww. тя всъщност е втората в поредицата, но аз реших нея първо да прочета, а първата по-късно през годината.

6. "хартиени градове" на джон грийн
тя ме разочарова, тъй като винаги очаквам много от джон грийн, но все пак краят не беше зле.

7. "игра на тронове" на дж. р. р. мартин
и тя пак като "името на вятъра" ми отне много време, но и нея обикнах адски много. 

8. "рубиненочервено" на кирстин гир
всичко в книгата се развива много бързо и това ми хареса и беше доста приятна, но не бих я нарекла любима или уникална.

9. "the unbecoming of mara dyer" на michelle hodkin
доста ми хареса, макар че пак като горепосочената, не бих я нарекла любима.

10. "miss peregrine's home for peculiar children" на ransom riggs
идеята в книгата ми хареса, но просто не се впечатлих чак толкова, колкото очаквах. всъщност, имам ревю за нея в блога, така че може да го прочетете. 

11. "сапфиреносиньо" на кирстин гир
тази е продължението на "рубиненочервено" и с тази трилогията започна да ми става все по-антипатична. 

12. "смарагдовозелено" на кирстин гир
продължението на "сапфиреносиньо" и с нея вече наистина се разочаровах. 

13. "нощна сянка" на андрея креймър
очаквах много повече, но все пак някои аспекти ми харесаха и не мога да кажа, че напълно е зле. 

14. "стрелецът" на стивън кинг
напълно бях забравила, че съм я чела тази година и сега като гледам списъка се сетих колко много я харесах. 

15. "точния мерник" на кърт вонегът
не всички са чували за тази книга и много малко са я чели, но това не означава, че не е прекрасна. не е нещо специално, но на мен много ми хареса. книгата се нарежда сред любимите ми. 

16. "сблъсък на крале" на дж. р. р. мартин
продължение на "игра на тронове" и като първата книга я заобичах. 

17. "последната империя" на брандън сандерсън
тази книга я обичам толкова много. прочетохме я заедно със сиел и ако ни питате за любима трилогия, веднага ще отговорим "мъглороден".

18. "стъкленият трон" на сара дж. маас
първоначално не я харесах, но колкото повече мисля, толкова повече започва да ми допада и харесва. 

19. "the unexpected" на jax holt
това всъщност е къс разказ, изпратен ми от автора, който не ми допадна много. 

20. "кладенецът на възнесението" на брандън сандерсън
продължение на "последната империя" и е перфектна. 

21. "хари потър и философският камък" на знаете кой
не знам за кой път я препрочетох но беше още по-прекрасна.

22. "множество катрини" на джон грийн
или както тинка я нарича - "множество картини". любимата ми на джон грийн.

23. "хари потър и стаята на тайните" на знаете кой
има ли нужда да пиша нещо?

24-28. поредицата "хрониките на спайдъруик" на холи блек и тони дитерлизи
и петте книги ги препрочетох за ден и бяха awesome as fuck.

29. "приказките на барда бийдъл" на може ли да познаете кой
беше много яко да прочета нещо от света на хари потър. 

30. "fangirl" на rainbow rowell
cutest book ever.

31. "хари потър и затворникът от азкабан" на няма да кажа кой
*фенгърлване* *реване* *истеричен смях*

32. "часът на чудовището" на патрик нес
прекрасна история и прекрасни илюстрации.

33. "целувка за ана" на стефъни пъркинс
и това вече е първата книга, за която говорех в началото и вместо нея бях прочела "звезди за лола", но тъй като не са пряко свързани, нямаше проблем.

34. "fantastic beasts and where to find them" на you know who
"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 2.

35. "героят на времето" на брандън сандерсън
продължение на "кладенецът на възнесението" и последната в трилогията. беше най-перфектната и мисля, че само брандън сандерсън е добър в завършването на някоя трилогия.

36. "цялата истина в мен" на джули бери
тази книга ме смаза психически. 

37. "духовна връзка" на ришел мийд
ами, имаше ейдриън и димитри, така че...

38. "сънища за богове и чудовища" на лейни тейлър
брандън сандесън номер 2, защото този край беше перфектен.

39. "quidditch through the ages" на it's getting old now 
"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 3.

40. "four" на вероника рот
след "предани" ми дойде добре и като успокоително.

41. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
купете ми всичко на зюсак, плс. 

42. "кръвта на олимп" на рик риърдън
ще рева, защото точно от рик риърдън не очаквах да се провали с последната книга от поредицата, а той точно това направи. 

43. "precy jackson's greek gods" на рик риърдън
и тази ми подейства като успокоително след "кръвта на олимп". 

44. "обсидиан" на дженифър л. арментраут
имам ревю в блога, което можете да прочетете, но като цяло мразя деймън блек и книгата ме разочарова. 

45-58. "haikyuu!!" на haruichi furudate
и манията ми по манга започна от тук, като за няколко дни прочетох 14 тома. 

59. "18% сиво" на захари карабашлиев 
всъщност, предишният ми пост е ревю за тази книга. 

60-73. "tokyo ghoul" на sui ishida 
засега това ми е любимата манга. толкова много обожавам анимето на tokyo ghoul, но мангата е 100 пъти по-добра. 

и това са книгите за тази година. може и да прочета някоя друга книга до края на месеца, но се съмнявам. сега се опитвам да реша коя да започна в януари. 
като цяло беше доста добра книжна година, тъй като повечето ги заобичах. нека се надяваме догодина да бъде още по-добре. чакам препоръките ви за книги. 


сега към снимките, които разказват по-добре от мен.

Thursday, December 11, 2014

18% сиво


не знаех как да опиша любовта си за "крадецът за книги", но някак успях, но при "18% сиво" аз... ами, наистина не знам. просто самата книга е любов. 
изпитах толкова много чувства, докато четях тази книга и в края просто щях да ревна. напоследък доста рева на книги и сериали. 
най-много ме радва фактът, че е българска книга. и ако знаете за още такива прекрасни български книги, кажете ми. 
заради тази книга ми се прииска да започна да снимам отново и то в черно-бяло. но както и да е. трябва да започна с тая рецензия най-накрая. 
първо героите. 
зак наистина ме радва, защото е човек. просто човек е. не е забележителен, не е специален и това ме радва. фотограф е и това ме привлече у него, тъй като аз самата съм аматьор в сферата на фотографията. имаше моменти, в които не ме радваше никак, защото всеки път, когато видеше дебело момиче отбелязваше "и едно дебело, грозно момиче". не видях нито веднъж просто "едно момиче" или "едно дебело момиче". абсолютно винаги беше или "едно красиво, слабо момиче", или "едно дебело, грозно момиче". това доста ме бъгна, но иначе всичко друго в книгата ми хареса. 
ами стела... стела я виждахме просто в спомените на зак и няма как да знаем каква всъщност е, тъй като зак я боготвори и за него тя няма недостатъци. тя ми беше брезразлична, но обикнах малките диалози между тях и спомените на зак. 
честно казано, беше ми по-интересно да чета диалозите и спомените, което не означава, че другите събития бяха скучни. напротив, това, което се случваше на зак в настоящето беше наистина увлекателно и ме караше да продължавам да чета, но спомените някак ме привлякоха повече. 
зарадва ме това, че премина половината америка с колата си и правеше снимки на всякакви неща. все пак това е нещо, което и аз искам да направя. е, не точно америка but you get it.
книгата няма да се хареса на всеки, защото захари карабашлиев има един такъв специвичен стил на писане, който не съм срещала често, да не кажа никога. 
не знам какво повече да кажа, тъй като съм зле с това да изразявам емоциите си към книги, така че стига толкова.