Friday, April 25, 2014

ревю: miss pregrine's home for peculiar children

Чела съм много книги, но ревютата винаги ми се струват трудни. Затова се реших да пиша повече ревюта, за да мога да свикна и да подобря уменията си. Днес ще напиша едно кратко ревю за Miss Peregrine's Home for Peculiar Children на Ransom Riggs, само защото нямам много за казванe по тази книга. Първо, за какво е книгата:
Шестнадесет годишният Джейкъб тръгва към един отдалечен от света остров в Уелс след като в живота му се случват трагични събития. Решен е да открие сиропиталището, за което дядо му винаги му е разказвал. Джейкъб е пораснал с приказките на дядо му за децата, живеещи в това сиропиталище. Деца, които според дядо му притежават свръхестествени сили. 
Така. Звучи страхотно, нали? Да, и аз така си помислих преди да я започна. В началото беше скучна, но аз си казвах, че ще се подобри и накрая ще излезе, че е страхотна книга. Исках да е страхотна книга, защото всеки я хвалеше и ми разказваше колко добра е. Сама се убедих колко добра е. Никак не е добра. Преди да се задълбоча искам да кажа, че това е мое мнение и по никакъв начин не казвам, че и на вас няма да ви хареса. 

Героите не ми бяха толкова интересни, колкото красивите фотографии в книгата. Не можах да се свържа с нито един от тях по никакъв начин и не изпитвах нищо към тях. А може би се получи така, защото имах твърде високи очаквания за книгата. Ето и няколко от фотографиите, защото те бяха единствените неща, които ми харесаха:




Според мен историята имаше голям потенциал, но автора просто не се е справил. Беше оригинално и беше нещо ново и също така можеше да е интересно. 
Дизайнът на книгата напълно ме очарова и ми се иска да имам някои от фотографиите за да може да си ги сложа в рамки. Това, което ме измъчваше най-много беше малкият шрифт. Книгата не е много дебела, но ако шрифта беше по-голям със сигурност щеше да е доста по-обемна. 
Отне ми твърде дълго да я прочета, защото ми се доспиваше, докато я четях. Някои дни не я докосвах, а други едвам успявах да прочета няколко страници. А съм чела много по-дебели книги за 3-4 дни, защото са ми били интересни, разбира се. 
To sum up, не ми харесва, както вече разбрахте. Но имам намерение да си купя втората книга заради фотографиите, които наистина много ми харесаха (както вече казах поне 719 пъти).
Оценка:
Благодаря ви много за вниманието и се надявам да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes. 



Wednesday, April 23, 2014

любими песни


Мисля, че този пост ме затрудни най-много от всички други. Винаги ми е адски трудно да избирам любими песни. Слушам всякаква музика и затова не мога да ограничавам любимите си песни. Ето няколко от тях in no particular order: 

1. The National - Rains of Castamere

2. Hollywood Undead - Dead Bite

3. Nirvana - Rape Me

4. Nirvana - Heart-Shaped Box

5. The Pretty Reckless - Sweet Things 

6. London Grammar - Nightcall 

7. Arctic Monkeys - When The Sun Goes Down

8. Imagine Dragons - Who We Are

9. Paramore - Brick By Boring Brick

10. This Wild Life - Sleepwalking (Acoustic BMTH Cover)

11. Louis Armstrong - La Vie En Rose


Както виждате наистина слушам всичко. За този пост трябва да благодарим на Slushie, че ми писа по аск.фм и ми даде идеята. 
Надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes!

Saturday, April 19, 2014

нови придобивки #2

Нормално хората, докато пишат успокояващи мелодии, но аз не. Аз предпочитам The Pretty Reckless, за да мога да се чувствам бадасс.
Ениуей, хей! Обичам да чета подобни постове и се надявам и на вас да ви харесва. 
Вкъщи обичам да обикалям с широки мъжки тениски и затова днес с майка ми влязохме във второта употреба, и докато тя си разглеждаше изкара една черна тениска. За моя голяма изненада върху тениската имаше щампа на Green Day. Досега никога не съм се радвала на тениска толкова много. 
Вече си имам и последните две книги от трилогията "Скъпоценни камъни" и нямам търпение да свърша "Miss Peregrine's Home for Peculiar Children", че да започна със "Сапфирено-синьо". Уоу. Толкова много кавички в едно изречение.
Ако искате да пиша ревюта за книги, просто ми кажете.
Реших най-накрая и аз да си купя балсама за устни на Himalaya с какао. Засега само мога да кажа, че мирише божествено. Иде ми да изям балсама за устни, но, разбира се, няма да го направя. :Д 
Не знам защо купих нов шампоан след като имам два вкъщи, но този на Bilka миришеше невероятно. 
И накрая просто искам да спомена за този студен чай, който е spring edition. Има страхотен вкус, и ако не сте го пробвали, сега е момента да го направите. Според етикета на бутилката вкусът е цвят от череша, което не мога да потвърдя, защото никога не ми е минавало през ума да опитам цвят от череша. 
Надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes.
П.П. Искам също така да ви препоръчам албума Going to Hell на The Pretty Reckless, за да се чувствате бадасс като мен.

Wednesday, April 16, 2014

TMI TAG!


Време е да ме опознаете малко по-добре. Не бях тагната, но на кого му пука. Ако искате да направите този таг, давайте. Ако вече сте го направили, може да оставите линк към поста си долу в коментарите, за да мога да го прочета. Така. Ето ги и въпросите:

1. С какво си облечена?
С една черна мъжка тениска, долнище на пижама и топлите ми чорапи, от които имам поне 6 чифта. 

2. Някога влюбвала ли си се?
Не.

3. Имала ли си тежка раздяла?
Не.

4. Колко си висока?
Около 1.70 см.

5. Колко тежиш?
Нямам си и идея, защото от много дълго време не съм се премервала. 

6. Татуировки?
Ноуп. Но искам.

7. Пиърсънги?
Само две нормални дупчици на ушите. Но искам още няколко.

8. Любим сериал?
Игра на тронове (очевидно), Teen Wolf, Supernatural, Fullmetal Alchemist: Brotherhood, Attack on Titan, Free!, Avatar: The Last Airbender, The Secrt Circle и още много други, които забравям. И да, включих и анимета. :Д 

10. Любими групи?
Arctic Monkeys, The Pretty Reckless, Nirvana, Of Mice & Men, Imagine Dragons, 30 Seconds to Mars, Paramore, Green Day, Panic! At the Disco, Linkin Park, Evanescence, The Civil Wars, Bring Me The Horizon, Issues, Fall Out Boy, Of Monsters & Men, OneRepublic, Coldplay, Florence + The Machine, Lawson, The Offspring, The Wanted. Сигурна съм, че забравям някои. 

11. Нещо, което ти липсва?

Братовчед ми, който е в Англия.

12. Любима песен?


Кликнете тук за да видите и другите ми любими песни в 8tracks. 

 
13. На колко години си?
14.


14. Зодиакален знак?
Рак.


15. Качество, което търсиш у партньор?
Чувство за хумор и да може да спори, както трябва с мен. Обичам да споря. :Д 

16. Любим цитат?
"I solemnly swear that I'm up to no good."

"Even the most powerful people have downfalls where they don’t see a way out. Princes and Princesses, Heroes and Heroines, and people just like you and me… we all just have those points where you just want to fall down on your knees and cry because you don’t know what else to do. But look up there. Look at all of them. Cinderella goes from prisoner to princess. Jasmine changes her entire country’s law. Belle transformed someone’s entire being through courage. Hercules became a god. Simba became a King. Rapunzel fulfilled her dream. Tiana did what others said she couldn’t do. Ariel found true love. and Wendy.. even though she grew up, she did what she had to do and kept Peter alive for her children and for generations to come. All of those people up there did something incredible. They rose from their ashes and so will you. All you have to do is believe."

17. Любим актьор?
Джони Деп, Хелена Бонхам Картър, Робърт Дауни Джуниър. 


18. Любим цвят?
Всички освен жълтото. Ужасен цвят.


19. Шумна или тиха музика?
Предпочитам шумна, но и слушам много тиха музика. 


20. Какво правиш, когато си тъжна?
Слушам The Pretty Reckless и скачам из стаята си.

21. Колко време ти отнема да се изкъпеш?
Повече от полочин час, защото просто седя под душа и мисля за живота. хД 


22. Колко време ти отнема да се приготвиш сутрин?
Около 10-15 минути. 


23. Участвала ли си някога в истински бой?
Не. Мразя такива неща.


24. Нещо, което те привлича у мъжете?
Както казах по-горе, чувството за хумор. 


25. И нещо, което те отблъсква?
Идиотщината на някои от тях. 

26. Защо започна да пишеш блог?
Всъщност не знам. Един ден просто ми хрумна да го направя. 


27. Какви са страховете ти?
Да бъда забравена. Да умра преди да постигна всичко, което искам. Като завладяването на света. 


28. Последното нещо, което те накара да плачеш?
От дълго време не съм плакала. Падам си малко unemotional.


29. Последния път, когато каза "Обичам те" на някого?
Казвам "Обичам те" много рядко и затова не помня. Било е преди дълго време.


30. Какво значи името на блога ти?
Означава "All men must die".


31. Последната книга, която прочете?
The Unbecoming of Mara Dyer.


32.Книгата,която четеш в момента?
Miss Peregrine's Home for Peculiar Children.


33. Последният сериал, който гледа?
Или Игра на Тронове, или Gokukoku no Brynhildr.


34. Последният човек, с когото говори?
Майка ми.


35. Каква е връзката между теб и човека, на когото последно написа смс? 
Последно писах на една от приятелките си. 


36. Любима храна?
Ще прозвуча клише, но обожавам пица.


37. Място, което искаш да посетиш?
Искам да отида навсякъде. Нямам претенции.


38. Последното място, което посети?
Селото на мама.


39. Падаш ли си по някого?
Омръзна ми вече да падам. Твърде много белези си имам. 


40. Последният път, когато целуна някого?
Странно. Не съм целувала мама от дълго време. След този пост отивам да го правя.

41. Последният път, когато някой те обиди?
О, ами, сигурно е било по аск преди няколко дни. Не знам и не помня.


42. Любимо сладко изкушение?
Мен всичко ме изкушава.


43. Свириш ли на музикален инструмент?
Не. Нямам никакъв талант. *со сад*


44. Последният спорт,  който практикува?
Надявам се слушането на хубава музика да се брои.


45. Последният път, когато имаше среща с някого?
В събота с едни приятелки.


Това беше тагът. Само аз ли забелязах, че няма въпрос номер девет? Много странно. 

Ениуей, надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes.

Monday, April 14, 2014

кръв и кости

Тъй като нямаше оплаквания от последния ми пост реших да публикувам още една своя история. 

  Погледнах се в огледалото и въздъхнах. Изглеждах прилично, но не бях достатъчно красива за тази рокля. Майка ми беше доста настоятелна. Искаше да я облека, защото мислеше, че тази вечер е наистина специална. Да, беше специална, но не за мен, а за нея. Все пак беше нейният рожден ден.
  Седнах на леглото си и обух меки пантофки, които не биха наранили краката ми, докато танцувам. Излязох от стаята си и се запътих към стълбите. В къщата беше спокойно и наоколо цареше мъртвешка тишина. Бях накарала родителите ми да тръгнат преди мен, защото исках малко спокойствие. Щях да пристигна сама на бала, но нямах нищо против.
  Шофьорът ме чакаше пред колата и отвори задната врата, за да се кача вътре. Седнах по средата, защото исках да виждам пътя, докато пътувахме. Нито една кола не мина покрай нас. След около 15 минути стигнахме балната зала и шофьорът отвори вратата за мен. Слязох от колата, огледах се наоколо, но не видях никой друг. Беше странно, тъй като важните особи обичаха да закъсняват.
  Тръгнах към огромните двойни врати, но и пред тях нямаше никой. Сама избутах едната настрани. Беше трудно, защото никога преди не бях вършила нищо тежко. Силната миризма, идваща от балната зала ме удари като вълна. Замръзнах на място и не посмях да повдигна главата си. Миришеше на кръв и не се чуваше нито един звук.
  Накрая реших да си вдигна главата и всичко, което видях беше кръв. Кръв и оголени кости. Имаше мъртви тела и отсечени крайници навсякъде. От устата ми се пророни лек стон. Погледнах нагоре и не можах да удържа писъка на ужас, който през цялото време се опитваше да излезе навън. Майка ми беше окачена на грамадния полилей и безжижненото и тяло се полюшваше напред-назад. 
  Чух методични стъпки зад себе си и с облекчение се обърнах назад, очаквайки да е накой друг закъснял гост, който би могъл да ми помогне.
  - Ти не биваше да се появиш толкова рано, скъпа. - Гласът беше груб и принадлежеше на един младеж на моята възраст, който бавно изкачваше стълбите.
  Последното, което видях беше неговата дяволита усмивка и как сатирата в ръката му лети към мен.

По някаква странна причина историите, които завършват със смърт много ме удовлетворяват. хД 
Нядавам се да ви е харесало. И приемам всякакви критики. Чао, my kawaii potatoes.

Saturday, April 12, 2014

photography

Не, това не е пост за фотографията и за снимките, които съм направила днес. А за една история за фотографията и как се чувствам аз, когато държа фотоапарата в ръцете си. Нужен ми беше адски много смелост за да публикувам това тук, така че се надявам да ви хареса. 

  Бягай! Бягай! Бягай!
  Един крак пред другия. Изабел гледаше право напред, докато тичаше през гората. Завиваше наляво и надясно, за да не се удря в дърветата. Тя тичаше с бясна скорост, за да може да стигне полянката преди слънцето да е залязло. Фотоапаратът и се удряше в корема и, но тя не му обърна внимание и продължи напред. 
 Забави темпото, когато забеляза полянката пред себе си. Дишаше тежко, когато се спря посред поляната и взе фотоапарата си в ръце. Направи няколко снимки и после легна на земята като използваше раницата си като възглавница, за да може да наблюдава залеза.
  Тя лежа, докато небето променяше цвета си. От синьо към оранжево, от оранжево към лилаво и тъмно синьо. Не го снима, защото всяка неделя беше тук и имаше хиляди снимки. Тя затвори очите си и се замечта за снимките, които щеше да направи другата събота и неделя. Чувстваше се много спокойна зад фотоапарата, снимайки незабелязваните от хората красиви неща. 

  След няколко минути се изправи и нарами раницата си. Беше време да се върне към шумния и не толкова красив свят.



Все още съм нова в писането, така че не ме съдете. И ето ви и една моя снимка след залеза. 


Tuesday, April 1, 2014

abandoned buildings and cats

Ето ме и мен. Не е лесно за no lifer като мен да оцелее без интернет цели 3 дни. Но аз успях, само защото обикаляхме изоставени сгради. 
Да, пак ще направя пост пълен със снимки. Не ме съдете.
Щеше да е много по-яко през вечерта, но просто нямах желание да бъда убита от майка си.
FYI, котката зяпаше мен. 
Алекс, ако четеш това, не ми се ядосвай, че не те питах дали мога да сложа снимката. Но теб те нямаше в чата. Сори.
Ето я и любимата ми котка. Признайте си, изглежда зла.
Радвам се, че не се избих заради тези стъкла. 
*моли се Алекс да не влезе в блога*


Завършвам всичко със своя снимка, на която изглеждам като някакъв hobo, само защото хубавия ми потник се вижда.